Доц. Бони Петрунова: Два възпоменателни надписа в езическата култура на българите
Представям ви два възпоменателни надписа, които се намират в Националния исторически музей. Текстовете върху тях са едни от най-добре запазените каменни надписи от IX век. Те са върху колони. Това каза доц. д-р Бони Петрунова в доклада си на тема „Два възпоменателни надписа в езическата култура на българите“. Тя взе участие в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. В презентацията си доц. Петрунова акцентира върху колоната с надписа на копана Корсис, Колоната с надписа на зера таркана Негавонаис, скелетът на жертвен кон в шахтовия кенотафион от могила 22 край Върбяне, останките от трупоизгаряне на коне до кенотафиона в плитка шахта в могила 24 край Върбяне и Девташлари група 25. „В първия момент, концентрацията на паметниците в Плисковското поле дава основание да се предположи принадлежност към езическия култ на прабългарите. Резултатите от началните теренни изследвания обаче са в известен смисъл противоречиви, защото изследователите се натъкват на археологически материали, свързани с обитаването на това пространство през X, дори и през XI век“, каза тя. Според нея населението, оставило късните археологически материали, е заварило прабългарските паметници и ги е свързало със собствените си вярвания. Ако обобщим мненията на привържениците на хипотезата за девташларите, трябва да заключим, че в един или друг смисъл те са паметници на култа към мъртвите. Т.е. изразяват важна част от културата на смъртта в езическа България, обясни доц. Петрунова. Международният форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ се открива днес. Двудневната конференция е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова и се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката. Над 30 известни учени слависти от 11 държави, заедно със свои български колеги, дискутират значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската.
|
|
Златното мастило
Айда Мали: Свободният ум, който разклати границите на философията и антропологията
Със своята остра критика към обществото, политическите структури и културните възприятия, Ида Магли остава една от най-забележителните и противоречиви фигури на италианската и международната интелектуална сцена през последния век. Нейният уникален поглед върху ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
На 1 ноември 2025 година, в чест на петдесетия юбилей на културния вестник Tuttolibri от La Stampa, излезе специален брой, който обобщава основните теми и съдържание, публикувани през последните 50 години. Този вестник е най-дълго издаваното културно приложени ...
Ангелина Липчева
|
Елизабет де Уал ни напомня за изгубеното и откритото в следвоенните години
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Настъпи ли моментът за нов ред в света?
Професор Ивайло Груев ще представи своята нова книга „Конвулсии преди многополярност“ на 6 ноември в гранд хотел „София“, съобщават от издателство „Изток-Запад“.
Според издателите, книгата поставя важни въпроси относно съвр ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Ваня Велева - победител в Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката"
Ваня Велева, талантлива поетеса от Ямбол, спечели специалната награда на XI издание на Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката" с творбата си "Глина". Наградата включва сувенирно копие на известната скулптура "Момина чешма", диплома и ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Томи и Тапънс: Адаптация запазва духа на оригиналните произведения на Агата Кристи
Новият сериал „Томи и Тапънс“ на Агата Кристи е в процес на снимки във Великобритания и представлява иновативна адаптация на класическите произведения на известната криминална писателка. Според информация от АП, това е първият случай, в който творб ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Теодор Рузвелт променя отношенията между президента и пресата завинаги
Валери Генков
|
На бюрото
Кирил Пецев: История на изгубеното отечество и търсене на справедливост
Добрина Маркова
|
Романът "Плачена земя" на Кирил Пецев бе представен в Общинския исторически музей в Гоце Делчев. Тази творба спечели наградата за роман на 2024 г. от Съюза на българските писатели (СБП). Церемонията по връчването на приза се състоя на 22 май и беше водена от председателя на СБП Боян Ангелов.
Кирил Пецев в своята книга разглежда теми, свързани с историческите събития и идентичността на българите о ...
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
Ангелина Липчева
|
|
13:36 ч. / 27.06.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 5137 |
|
Представям ви два възпоменателни надписа, които се намират в Националния исторически музей. Текстовете върху тях са едни от най-добре запазените каменни надписи от IX век. Те са върху колони. Това каза доц. д-р Бони Петрунова в доклада си на тема „Два възпоменателни надписа в езическата култура на българите“. Тя взе участие в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.
В презентацията си доц. Петрунова акцентира върху колоната с надписа на копана Корсис, Колоната с надписа на зера таркана Негавонаис, скелетът на жертвен кон в шахтовия кенотафион от могила 22 край Върбяне, останките от трупоизгаряне на коне до кенотафиона в плитка шахта в могила 24 край Върбяне и Девташлари група 25.
„В първия момент, концентрацията на паметниците в Плисковското поле дава основание да се предположи принадлежност към езическия култ на прабългарите. Резултатите от началните теренни изследвания обаче са в известен смисъл противоречиви, защото изследователите се натъкват на археологически материали, свързани с обитаването на това пространство през X, дори и през XI век“, каза тя. Според нея населението, оставило късните археологически материали, е заварило прабългарските паметници и ги е свързало със собствените си вярвания.
Ако обобщим мненията на привържениците на хипотезата за девташларите, трябва да заключим, че в един или друг смисъл те са паметници на култа към мъртвите. Т.е. изразяват важна част от културата на смъртта в езическа България, обясни доц. Петрунова.
Международният форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ се открива днес. Двудневната конференция е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова и се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката. Над 30 известни учени слависти от 11 държави, заедно със свои български колеги, дискутират значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Шармини Афродите разглежда антиколониалната борба в Малая чрез любов и съмнение
Историята на антиколониалната борба в Малая (Malaya) е изпълнена с любов и съмнение. Тази сложна и многопластова тема се разглежда в дебютната колекция на Шармини Афродите (Sharmini Aphrodite), озаглавена "Непокаяните" (The Unrepentant). Съставена от ...
|
Избрано
Колю Фичето вдъхновява нови поколения с две нови книги
Историческият музей в Дряново планира представяне на две нови книги, посветени на известния български строител Колю Фичето. Събитието ще се проведе на 13 ноември в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, съобщи директорът на музея Иван ...
|
Захари Карабашлиев обединява 18 разказа в „Нашата Коледа“
|
Ако сте поропуснали
Валентина Чурлео подчертава, че поезията е отражение на сложността на човешкия опит
Валентина Чурлео (Valentina Ciurleo) в своята книга "Люлката и думите" (L`altalena e le parole), издадена от Affiori през 2025 година, разглежда поезията и нейните страхове, които не се различават от тези на разказа. Тя подчертава, че думите губят значението ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |